Александър Александров Кипров е легендарен български композитор на естрадни песни и поп песни. Роден е в София на 11 декември 1950 г. Композира за Лили Иванова, Георги Христов, Тони Димитрова, Деси Добрева и други изпълнители, включително от по-младото поколение. В част от живота си е свирил в трио „Бутик“, заедно с Асен Гаргов и Кирил Йорданов-Киката. Ето какво сподели за живота си днес Александър Кипров пред ФАКТИ.

– Г-н Кипров, как сте. Какво си казахте, когато се събудихте тази сутрин?
– Много често се събуждам с идея за нова песен. Докато се разбуждам, благодаря на Бог с молитва и гледам да се настроя оптимистично за деня. Въпреки че повод затова най-често няма. Живеем вече доста дълго в нелеки времена. Ковид, война, инфлации, катастрофи, повсеместна простотия, злоба, безпардонност, несигурност, всеобща тотална деградация на обществото, нихилизъм, липса на ценностна система, престъпност и т.н. Само шок и ужас около нас…

А в какви времена сме живели… Спокойни и усмихнати.

Излизаш сутрин и чуваш от отворен прозорец, някой свири на пиано. Сега пускаш телевизора и чуваш от ужасни по-ужасни неща. Аз съм му намерил чалъма. Не се срещам почти с никого – освен с хората от семейството ми и няколко приятели… Както неведнъж съм цитирал индийската мъдрост: ”Човек отива в шумната тълпа, за да заглуши вика на собственото си мълчание…“

– Вие сте пенсионер, а темата с пенсиите е ежедневно актуална в устите на политиците. Та колко му трябва на един пенсионер в портмонето, за да оцелее в България?
– Вижте, за композитори, писатели, художници и всички стойностни, доказани творци тези категории и определения като „пенсионер“, „почивен ден“, „работен ден“ – не са валидни.

– Казвате, че сте някак „духовен емигрант”? Защо? Какво ви кара да се определяте така?
– Голяма част от нас, хората на изкуството, са духовни емигранти. Примерно рядко гледам българска телевизия – просто имам привилегията да владея няколко езика. Малко са нещата, които ме свързват с България. Живял съм години наред извън родината. Но имах желание да се оженя за българка. Повечето неща тук не са ми приятни – без притеснение мога да го кажа, но все пак съм тук.

– Създали сте десетки песни за примата Лили Иванова. Как се работи с нея, какво ви сближи?
– С Лили Иванова се работи чудесно – стига да си в нейното измерение… Малко сложно е за обяснение това. Тя е перфекционист. Велика е. Няма да има скоро такъв феномен като нея.

– Автор сте на химните на СДС от времето на копнежа за демокрация. Какво ви водеше тогава и къде, как и кой ни спъна, за да не се получат нещата? Защо и днес си говорим за комунизма, защо някак се оказа непреодолим за нас…
– В България просто не се състоя лустрация така, както се случи това във всички тогавашни комунистически страни.

– Съпругата ви Росица е от Пазарджик. Колко песни сте ѝ посветили?
– На жена ми посвещавам всичките си песни. Тя винаги е била моето вдъхновение.

– Какво ви прави щастлив днес…
– Щастлив съм, когато моите най-близки са здрави. Другото не е важно… Само в божиите ръце е абсолютно всичко и това ме прави спокоен. Обичам най-близките си, музиката, цветята, природата, животните. И на края, все пак, аз не съм песимист. Човек трябва да е оптимист, за да оцелее. Не си ли оптимист и малко луд, значи не всичко е наред с теб…

Източник: fakti.bg

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени