Виталий Портников: Как трябва да изглежда днес победата на Украйна във войната с Русия

XXI век проверява човечеството, дали е възможно да се променят границите на други държави със сила и доколко човечеството е готово да се съпротивлява на това.

Все още не знаем отговора на този въпрос. И цената на този отговор може да бъде толкова висока, че ще ни е трудно дори да си представим.

След обявяването на независимостта украинците полагат два изпита: първият е доколко украинският народ е държавотворец, способен да създава и поддържа държавност. Този изпит вече се случва на бойното поле и можем да видим, че се издържа с увереност. И второто – доколко украинската държава е в състояние да съществува в границите на бившата Украинска ССР. Факт е, че тези граници бяха създадени по едно време по такъв начин, че да няма независима държава, независима Украйна.

Трябва да разберем, че днес цялата територия на Украйна е под такава заплаха, каквато е Крим или Запорожка област. Да, сега Русия няма ресурси да превземе цяла Украйна, но целта ѝ няма да изчезне, дори ако войната спре след година-две или няколко месеца. Руснаците тепърва ще събират ресурси, защото окончателното решение на украинския въпрос е единственият начин да се възстанови руската държава, както си я представят руснаците: за тях просто няма друг вариант, освен ликвидирането на украинския народ и държавата.

Тогава как трябва да изглежда една украинска победа в такива условия?

Условието за победа е запазването на украинската държава и народ на историческите земи на украинския народ. Всичко друго е допълнение към победата. Каква ще е тази Украйна – богата или бедна; дали ще се присъедини към ЕС бързо (в следващите 10-15 години) или не бързо (в следващите 25-30 години); какъв ще бъде стандартът на живот и колко хора ще бъдат тук и дори каква територия от бившата Украинска ССР ще бъде контролирана от тази държава – това са второстепенни въпроси.

Разбира се, според мен Украйна трябва да заеме място във всичките си граници до 1991 г. Това е перфектният сценарий. Или поне така, както беше до 24 февруари 2022 г.

Ако след тази война кажем, че украинският народ е останал тук, на украинските земи, а не някъде в изгнание – в Полша, САЩ, Канада или страните от Западна Европа – това ще бъде най-голямото постижение в ситуацията, в която намираме се днес. Защото това е екзистенциален конфликт, който пряко засяга оцеляването на украинския народ в историята.

Вторият момент на победа са гаранциите за сигурност на нашата държава. Ако не получим гаранции за сигурност, това няма да е краят на войната, а просто пауза преди нова война, още по-кървава и изтощителна. Тя със сигурност ще започне. Затова моята рецепта е да си върнем възможно най-много наши земи, в идеалния случай всички окупирани от Русия, и да се присъединим към НАТО.

Възможно е. Защото сега, когато по високите постове се обсъжда как да се отговори на руска ядрена атака срещу Украйна, ако се случи, всичко е възможно.

Всичко, което не е съществувало в международното право, днес може да се случи. Ние сме в зона на абсолютна турбуленция. Този самолет, наречен човечество, вече не лети на автопилот, а се управлява ръчно и е в зона на турбуленция. Ако някога сте били в самолет, който е изпаднал в турбуленция, никога не сте били сигурни дали ще кацнете. В тази ситуация можете да викате и викате, а можете спокойно да се смеете и да пиете шампанско.

Препоръчвам шампанското.

Източник: Віталій Портников за infopost media

Бесарабски фронт

Източник: fakti.bg

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени