Едно е, че намаляваме, а също така и остаряваме – също по-бързо в сравнение с предходни периоди. Ако между предишните две преброявания делът на възрастното население е нараснал с 1,7 процентни пункта, то през последните 10 години наблюдаваме увеличение с 5 процентни пункта. Тук също наблюдаваме задълбочаване на териториалните разлики в степента на остаряване на населението. Какво още ни чака и изчезваща нация ли сме… Пред ФАКТИ говори демографът доц. Стоянка Черкезова, която е експерт в областта на „Структури на населението: възрастови и етнически и миграции“, Департамент Демография, ИИНЧ– БАН.

– Доц. Черкезова, преди дни Националният статистически институт обяви окончателните резултати от преброяването на населението. Тенденцията е повече от тревожна. За последните 10 години сме се стопили с 845 000 човека…
-Да, действително тенденцията е тревожна, но трябва да подчертаем, че тази тенденция се наблюдава от началото на прехода към пазарна икономика и малко преди това. Т.е. това не е нова тенденция. Ако в началото на прехода намалението на населението се дължеше основно на емиграцията извън страната, то при всяко следващо преброяване наблюдаваме, че влиянието на естествените процеси нараства. Това продължава до предишното преброяване през 2011-а. След това влиянието на миграцията започва да расте. Към настоящия момент все още ние намаляваме, защото броят на умиранията всяка година надвишава броя на ражданията. Естественият принос е допринесъл приблизително за 60% от намалението на населението за периода между последните две преброявания.

– Кои са основните тенденции, които се очертават?
– Подобно на предходния десетгодишен период населението намалява, но вече с по-висока интензивност на процеса. През последните 10 години населението е намалявало с 1,2 % всяка година, между 2001 и 2011 г. – с 0,7 %, а предишните 8 години – с 0,9%.

Освен това се задълбочават разликите при разпределението на населението град-село, както и между областите.

Общо в селата населението намалява по-бързо, отколкото намалява в градовете, макар че и там на повечето места намалява. За разлика от предварителните данни от Преброяването в окончателните, които са по-точни, се регистрира намаление във всички области на страната, включително в област София – град. Има драстични разлики в бързината, с която намалява населението по области. В резултат през 2021 г. населението в най-малко населената област (Видин) е едва 6 % от това в най-населената област (София-град ).

– След 1985 г. страната ни почти достига 9 милиона души като население, след което започва да намалява. Така за тези близо 40 години ние сме с над 2,4 милиона души по-малко?
– Да, така е. Това са дългогодишни тенденции, които се дължат на много причини, но тези причини са заложени основно в миналото. От една страна развитието на населението на страната ни е сходно с това на много от развитите страни в света и конкретно в Европа. Ние преминаваме през сходни етапи на промени в демографското поведение и някои сходни промени в структурите на населението. Но освен това при нас има високата интензивност на доста процеси след началото на прехода. Сега наблюдаваме инерция на населението, която допълнително засилва, забързва това, което се случва, и това вече е предизвикателство. Така например, не можем да очакваме, че при намаляващата раждаемост започнала в средата на осемдесетте години на миналия век и при изострянето на тези процеси през деветдесетте години, днес ще имаме достатъчно млади жени, които потенциално да станат майки. Когато жените в детеродна възраст намаляват, защото през последните между 15 и 40 години са се раждали по-малко деца, дори при запазване на средния брой деца, който се очаква да роди една жена през живота си, ражданията ще намаляват.
Друг пример, който е положителен, е удължаването на живота. В годините на преход към пазарна икономика хората увеличават годините си живот най-бързо от 1950 година досега. При това отлагане на смъртта сега наблюдаваме повече умирания във висока възраст отпреди и поради това повече умирания като цяло. Ситуацията допълнително се утежни от пандемията от Ковид-19 през последните 2 години.

– В момента населението на България е малко над 6,5 милиона. Защо загиваме като народ?
– Не бих нарекла тези тенденции, макар че е много неблагоприятна, загиване. Българското население в момента е около два пъти повече в сравнение с началото на миналия век. Но действително тези тенденции само могат да бъдат определени като негативни. През последните малко над 30 години България премина през мащабни трансформации в политическата, социалната и икономическата системи. Това доведе до ново демографско поведение, което не се регистрира или се регистрира рядко в предходните години на социализъм. Преди 1989 г. България е със затворени граници, икономиката е от планов тип, а социалните права са гарантирани от държавата и се разпростират върху всички граждани. Трудовият пазар подлежи на почти пълна регулация. Налице са редица пронаталистични политики. През 1989 г., когато имаше смяна на политическия режим, границите на страната се отвориха. Първите 10 години от началото на прехода към пазарна икономика бяха съпътствани със икономическа турбуленция и оттегляне на социалната държава.

В този етап емигрантските потоци бяха безпрецедентно високи като компенсация за дългото им удържане преди това.

Емигрираха предимно млади хора, което директно оказа влияние върху възрастовата структура на населението. Ражданията се отлагаха за по-благоприятен момент. Това отлагане започна да се превръща в културна норма. Вече хората приемат за нормално да се ражда по-късно, макар да има стабилизиране на икономическата ситуация. От друга страна в тази стабилизация наблюдавахме сериозно нарастване на неравенствата, а това също има значение за демографското поведение.

– За последните 10 години най-много от населението си е загубил град Видин, следван от Габрово и Смолян…
– Това са областите в България с едни от най-силно остарелите общности, което ги поставя в трудна демографска ситуация. Тенденциите, които описах до момента, са валидни за тези области с по-голяма сила, защото процесите там са в по-напреднал етап. Те могат да покажат какво може да се очаква да се случи средно за България в следващите десет години.

– Жените са повече от мъжете – 51.9% към 48.1%?
– Жените в България ще стават все повече. Това разпределение е типично за страната от много годии насам. Можем да очакваме, че ще се продължи това да има увеличаване на дела на жените и в бъдеще, защото населението допълнително ще остарява, а жените живеят по-дълго от мъжете.

– Към 7 септември 2021 г. населението на 65 и повече години е 1 532 667 души, или 23,5% от хората в страната. Това означава, че близо всеки четвърти човек е в пенсионна възраст…
– Да, действително това оказва влияние върху броя на пенсионерите, макар пенсионната възраст да се покачва. Населението на възраст 65 и повече години е нараснало с 12.6%. Пенсионната реформа частично забавя нарастването на пенсионерите, но не в пълна степен.

– Хората в активна работна възраст между 15 и 64 години са 4 069 400 души, или 62.4%, но и те намаляват. Каква е тенденцията и тук?
– Докато населението между 15 и 64 години е намаляло с 19,1 %. Най-младото население – под 15 години също е намаляло с 5,9 %. В резултат на това на всеки 100 души във възрастовата група 15 – 64 години се падат по 60 под 15 и над 64 години. За сравнение през 2011 година на всеки 100 души са се падали по близо 47. Това поставя предизвикателства, както пред пазара на труда (няма достатъчно работна сила), така и през здравната, социалната и осигурителната системи.

– Защо само говорим за темата, че ни чака лошо бъдеще, а не се вижда нищо да се прави?
– Действително перспективите не са добри, още повече, че ситуацията е много по-комплексна като се вземе пред вид глобализацията, конкуренцията отвън, засилващите се дигитализация и автоматизация, задаващата се поляризация в заетостта, която вероятно ще засили неравенствата, необходимостта не просто от повече работна сила, а от повече добре квалифицирана работна сила.
При тази комплексност на дългосрочните проблеми, когато добавим краткосрочните предизвикателства, свързани с пандемията от Ковид-19, войната в Украйна и последиците от тях за икономиките на страните в Европа, е много трудно да се дадат бързи и адекватни решения. Общо взето фокусът трябва да е върху политики с дългосрочно положително въздействие, но хората могат да усетят по-силно действието на краткосрочните решения. Последните са като симптоматичните лекарства – не решават проблемите, а само временно уталожват вече години натрупване на предизвикателства. Хората трудно усещат положителното действие на дългосрочните политики (макар вече да има такива, но малко), защото те ще подействат в бъдеще. А политиките с популистко значение се усещат, но за кратко и оставят усещането за действие на парче. Но действително проблематизирането на действителността има своите корени в обективно трудното ни ежедневие.

– Има ли решения. Как се справят в други страни…
– Решението не е само едно, но преминава през създаване на по-добри условия на живот. За да се случи това, е необходимо развитие на икономиката. Последното изисква поне по-добра подготовка на младите за участие в пазара на труда, което преминава през образователната система; намиране на решения за включването им на пазара на труда по-рано; високи стандарти в здравеопазването и широк достъп до здравни услуги за растящото поколение; стимулиране на иновациите в бизнеса с цел повишаване на конкурентоспособността му на международните пазари и път към изкореняване на корупционните практики в страната. Тези решения имат дългосрочен характер и тяхното въздействие не може да се усети веднага от хората, но е необходимото уравнение за бъдещето на страната и нейното население.

Източник: fakti.bg

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени