Тези дни Русия си позволи да замеси страната ни в подготовката на взривяването на Кримския мост. Видите ли, камионът, предизвикал взрива, бил тръгнал от България. И хоп – ето ти "българска следа" в световното събитие на месеца, най-вероятно.

Българската обществено-политическа и медийна среда реагира с очаквана в подобни случаи олелия, кулминирала в официална правителствена позиция, в която се твърди, че въпросният камион никога не е бил на територията на нашата страна. Няколко часа по-рано, премиерът Гълъб Донев заяви, че България няма съучастие в този акт и призова да се изчакат резултатите от започналата проверка.

Позицията на Министерски съвет бе напълно очаквана. Има си хас България, която месеци наред се назландисва да изпрати официално военна помощ на Украйна, сега да влезе в руския сценарий и да признае (несъществуваща) вина. А евентуални обяснения как това се е случило под носа на нашите служби, биха се възприели като колосален имиджов (че и дипломатически) гаф. Дори по времето на Студената война, когато НРБ оказваше подобна "подкрепа" на "братските народи, борещи се срещу империализма", тя беше опакована като "хуманитарна помощ".

Що се отнася до медийните реакции, те общо взето се побират в традиционните за подобни случаи рамки – дава се трибуна на експерти и анализатори, които "разнищват" различните аспекти на казуса. Естествено, не са подминати и политическите реакции – на основните политически сили плюс позицията на Европейската комисия.

Важно е да се подчертае, че още преди да излезе официалната българска позиция, политически партии призоваваха да се опровергава на най-високо равнище. БСП поиска от президента Румен Радев да разследва "българската следа"; лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отхвърли теорията за българско участие и направи аналогия с кампанията покрай атентата срещу папа Йоан-Павел II; остра реакция и призив за отхвърляне на инсинуациите имаше и от съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков. И всичко това без страната ни да е официално обвинена – нещо, което в петък бе потвърдено и от Външно министерство. Но всички се разбързаха, дори преди службите. Получава се "гузен негонен бяга".

Междувременно и Европейската комисия заяви, че не може да се вярва на Москва за такова нещо.

Общото мнение е, че руската теза за българско участие следва да бъде отхвърлена като несъстоятелна. Това добре. Проблемът е другаде.

"Камъните в нашата градина" бяха хвърлени не на междудържавно, а на неофициално, медийно ниво. И въпреки това предизвикаха известни турбуленции по върховете на държавната власт – реагираха правителство, ДАНС, прокуратурата, основни политически сили… С една медийна публикация от Москва – много зайци.

И въобще, защо едно разследване на спецоперация (взривяването на Керченския мост) придобива такава, бих казал направо нездрава, публичност? Не трябваше ли просто службите тихо да разнищват случая, както става обикновено?

Но след като така и така се отвориха портите Адови, да видим какво може(ше) да се направи.

Пределно ясно е, че в руска медия от ранга на "Комсомолская правда" нищо не се публикува току-така, понеже на някого му е хрумнало да въвлече България. Отдалеч си личи, че това е действие, планирано от управляващите в Кремъл. Мотивите също са ясни – не само да се дестабилизира една страна, официално обявена за "вражеска", но и да се обоснове руската теза, че не само Украйна, а НАТО воюва срещу Русия (България е член на НАТО, за разлика от Грузия, която също е по маршрута на камиона).

Нашата слабост се състои не само в колебливите действия на държавата по отношение на конфликта в Украйна, а и във факта, че тази инсинуация не беше достатъчно категорично оборена от медиите, преди да се намеси "тежката артилерия" в лицето на правителството, Прокуратурата и службите. И ако по самия казус положението изглежда "спасено", то "хибридната" интервенция на "Комсомолская правда" може да причини други бели.

Предстои свикването на 48-ото Народно събрание. Една от първите точки в неговия дневен ред се очаква да бъде разискването и гласуването на предложение за военна помощ на Украйна от страна на България. Съществуват предпоставки такава инициатива да бъде приета с мнозинство – "Демократична България", "Продължаваме промяната", ГЕРБ-СДС, а защо не и ДПС… Само че контекстът започва да се променя, и то заради външна намеса. Резултатът от гласуването (ако се окаже положителен) може да се вземе "на въоръжение" от руската пропаганда и нейните разпространители у нас. И да се представя като косвено признание, че страната ни всъщност е имала участие във взривяването на Кримския мост. Ето, виждате ли, България може и формално да не е помогнала на украинските спецслужби да ударят моста, но много ѝ се е искало – просто някой друг я е изпреварил. А че на власт все още е служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, който наскоро не подкрепи една обща декларация на европейски държавни глави в подкрепа на Украйна – това удобно ще се премълчи…

Дали пък намесването на името на България във взрива не е точно с тази цел? Хипотеза, която сякаш убягна на повечето наблюдатели. А когато става дума за военен конфликт, е направо задължително да се мисли няколко хода напред.

Източник: fakti.bg

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени