Колко популизъм може да понесе бюджетът за 2023-та? Зависи дали ще заложи на по-високите доходи или на борбата с инфлацията. Няма как да съвмести и двете взаимноизключващи се цели, независимо че лидерът на БСП Корнелия Нинова настоява хем за овладяване на инфлацията, хем за повишаване на доходите. А на коя цел ще заложи бюджетът зависи от това кой ще го подготви и внесе – служебно или редовно правителство, но също и кои политически сили биха подкрепили един бъдещ кабинет.

Всяко раздуване на разходите в година, в която предстоят местни избори, а по-всяка вероятност и поредни парламентарни, ще отдалечи България от еврозоната. Опасенията, изразени от финансисти и анализатори, са за прекомерен дефицит над 3%, което би влизало в разрез с един от критериите за приемане на еврото. Но България върви по този път още от 2022 година, която ще приключи с бюджетен дефицит от 5.4% на начислена основа и 3.4% – на касова, по данни на служебния министър на финансите Росица Велкова, обявени вчера по БНР. (За 2021 г. превишението на разходите над приходите е 3.7%). По европейската методология показател е дефицитът на начислена основа, т.е. когато разходите възникват с появата на ангажимента за тях, а не при разплащането им.

За 2023 г. служебното правителство е подготвило проектобюджет с дефицит от 6.6%, който смята да предложи за съгласуване на министерствата с бизнеса и синдикатите. Но макар числата да говорят друго, публично Велкова изразява надежда, че България не е изгубила напълно възможността да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г.

Мнозинство на бюджетния популизъм

В анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) главният икономист Лъчезар Богданов пита “ще има ли мнозинство на бюджетния разум”. Развоят на събитията показва, че по-скоро ще се сформира мнозинство на бюджетния популизъм. Някои от заявките вече са “на масата”. “Продължаваме промяната” (ПП), които се обявяват за 3% дефицит, искат минималната работна заплата да се вдигне на 50% от средната, пенсиите да се увеличат с 20%, две тарифи за ток, газ, вода и парно на база консумация, заплатите на учителите да стигнат 125% от средната, (за кой ли път) гарантиране на минимална заплата за медицинските сестри от 1500 лева и на младите лекари – 2000 лева. Тук се включва и дефиниция на енергийната бедност, която кабинетът на Кирил Петков пропусна да направи, макар да е в Плана за възстановяване и устойчивост и бе записана и в коалиционното споразумение.

ГЕРБ обявиха 7 мерки, които “няма да струват лев на бюджета, но ще му подействат като “Редбул” (по Делян Добрев), сред тях: компенсации за бизнеса за цената на тока по различен от сегашния механизъм, намаление с 1 лев/литър за цените на горивата чрез различни действия, дългосрочен договор за доставки на природен газ. Както и служебният кабинет, ГЕРБ също предлага да се стопира либерализацията на пазара на тока за бита до 1 януари 2026 г. Процесът трябва да започне от януари догодина.

Както и ГЕРБ, но и служебният кабинет, БСП също предлага компенсациите за бизнеса за енергийните цени да продължат. Оферира и таван на цените, преизчисляване на пенсиите, и, както и ПП – две тарифи и ръст на минималната заплата.

На този фон “Демократична България” (ДБ) са сдържани. По БНТ депутатът Ивайло Мирчев даде да се разбере, че настояват за балансирана фискална политика и следване на пътя към еврото. “Съществува огромен риск България да влезе в дългова спирала и тежка икономическа криза”, заяви Мирчев.

Дълговете растат

За 2022 г. таванът на дълга беше 10.3 милиарда лева, а за догодина служебният кабинет предлага нов от 15.9 млрд. лева, с което ще стигне общо 50.3 млрд. лева – или 28.9% от БВП. В последните десетина години България е в първата тройка на държавите с най-ниско съотношение държавен дълг/БВП, което често даваше повод за хвалби на бившия премиер Бойко Борисов.

Но проблемите сега са два – високите лихви и прогнозите за нисък икономически растеж, а в дългосрочен план и застаряващото и неактивно икономически население, които биха затруднили обслужването му. Националната банка предвижда икономически растеж от 0.1% за 2023 г., докато Министерството на финансите не е така консервативно – 1.6%.

Според предварителни данни на БНБ брутният външен дълг (частен и държавен) на България към 31 октомври възлиза на 41.411 млрд. евро. Тази сума представлява 63.1% от прогнозния БВП.

Щедростта на президентското войнство

Служебното правителство е особено щедро в харченето на публичните финанси. Лесно е да са разточителни – нито парламентът би могъл да им поиска сметка, нито ще понесат отговорност на избори. Рогът на изобилието и сега, и в проектобюджета за 2023 г. е насочен към бизнеса. Президентският кабинет удължи до края на годината енергийните компенсации за бизнеси, общини, болници и други, което означава още 3.594 млрд. лева за последните 3 месеца на 2022 г.

ИПИ изчисли, че това е вторият най-голям разход на публичните финанси след пенсиите и при 1.2 млрд. лева на месец запазването на компенсациите ще означава субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от БВП. Сред получаващите ги е и “Лукойл”, която генерира значителни печалби, и други фирми, които нямат нужда от подобно подпомагане. “Бюджетът не може да си позволи да подкрепя компании на калпак, които печелят милиони, а огромна група от населението да не може да посрещне сметките си”, заяви наскоро по Bloomberg TV бившата вицепремиерка Лидия Шулева.

Всички ще са доволни?

Служебното управление разплати суми по инхаус договорите на ГЕРБ за магистрала “Хемус” – същите, по които са били платени авансово 1.2 милиарда на подбрани фирми, индексира други строителни контракти, отписа половината от дълговете на столичната Топлофикация – 690 милиона лева. А НЗОК реши да раздаде 259 млн. лева, вместо предвидените 180 млн. лева, на всички болници за септември, октомври и ноември.

Така всички са доволни – и бизнесът ще се възпротиви на всеки опит да му бъдат отнети компенсациите, като настоява да се заложат и за 2023 г. В служебния проект за бюджет са запазени и “временните” данъчни облекчения, приети от предишното правителство до юли 2023 г., които се оказаха безсмислени, тъй като цените не спаднаха. Става въпрос за нулевата ставка по ДДС за хляба и брашното и 9% за заведения и кетъринг услуги.

Бюджетът за 2023-та може да понесе толкова популизъм, колкото популисти има в 48-ото Народно събрание. А такова динамично мнозинство се сформира много по-бързо от тридневните тегоби за парламентарен председател.

Автор: Емилия Милчева

Източник: fakti.bg

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени