Почти всяко второ дело за лекарска грешка у нас завършва с обезщетение в полза на пациента. Освен това броят на тези дела се увеличава всяка година. Данните са на адв. Мария Шаркова, която е направила изследване на съдебната практика по 520 медицински дела в цялата страната от последните 15 години.

Данните бяха представени на медицински форум в Сандански, който събра медици, юристи и журналисти. Обсъдени бяха две бяха основни теми – лекарската грешка и правилата за добра медицинска практика. Конференцията се организира за втори път от Столичната лекарска колегия с подкрепата на Българския лекарски съюз.

Десетки дела за лекарска грешка се завеждат у нас всяка година, уточнява БНТ. Най-често те са провокирани заради твърдения за некачествени постоперативни грижи, неправилна диагноза или неправилно лечение. "Тези дела са сложни, защото от гледна точка на пациента, който носи тежестта на доказване, всички доказателства почти се намират в ответника, говоря за мединиската документация, която се намира в лечебните заведения, говоря и за това, че делата се решават най-често и с използване на съдебно-медицински експертизи, а там е изключително важно как се формулират въпросите, а също така качеството на съдебно-медицинската експертиза. Все по-трудно се намират вещи лица – лекарите не обичат да застават срещу своите колеги", казва Мария Шаркова, адвокат по медицинско право.

Освен трудни, тези дела са и доста продължителни – средно продължават по четири години, понякога обаче, и доста по-дълго. Доказан пример за лекарска грешка е случаят с Милица Аргилова от Русе, на която е поставена грешна диагноза. Без да има нужда, едната ѝ гърда е отстранена. Тогава младата жена е на 28 години.

"Когато се касае за отстраняване на орган, нещо, което остава за цял живот и се осакатява един човек, трябва да се правят изключително задълбочени, внимателни изследвания, да се правят консултативни съвети – нещо, което не беше направено поради една моментна диагноза и веднага е взето решение да се изреже дясната гърда, за да се гарантира, че няма да има фатално развитие. А е трябвало да се изчакат допълнителните изследвания, които са показвали, че това е доброкачествено образувание", обясни Анатоли Казаков, адвокат на Милица Аргилова.

Милица Аргилова разбира за сбърканата диагноза от лекари в Англия. "Те правят изследване и казват, че се касае за доброкачествено, а не злокачествено. Преживяла е изключителен стрес и страдание, знаете колко страшно е да знаеш, че си фатално болен – рак много рядко се лекува", коментира Казаков.

Милица Аргилова и адвокатът ѝ осъждат болницата да ѝ заплати обезщетение от 50 хиляди лева, а в момента се водят дела за още 25 хиляди. Статистика на лекарските грешки в България не се води, въпреки че от години се говори за създаването на регистър. Той би позволил позволил грешките да се проучват и анализират по-добре, за да не се повтарят в бъдеще.

Източник: fakti.bg

С подкрепата на гоблени за шиене и диамантени гоблени